ДО ПРИВЪРЖЕНИЦИТЕ НА ПЛОСКИЯ ДАНЪК

Напоследък попадам на коментари на мои колеги - либертарианци в които плоския данък е описан като едва ли не единица мярка за справедливо данъчно облагане. Трудно ми е да разбера този начин на мислене. Най-справедливият данък е минималния данък, т.е. данъка след който ще ми останат най-много пари от заплатата или печалбата. Не мога да разбера защо трябва да се чувствам поласкан от това, че данъчнaта ставка на всички трудещи се в България ще възлиза примерно на 35-40%. Нито пък виждам някакъв смисъл в това да плащам всевъзможни такси за щяло и нещяло, успокоявайки се с мисълта, че и останалите трудещи се плащат такси еднакви по брой и размер на моите. По мое лично мнение, преди да дискутираме добродетелите на плоския данък, би било редно да обсъдим първо начините по които данъчните ставки да бъдат сведени до полезния за всички минимум, а броя на таксите да бъде намален максимално?